Уважаеми колеги, Предлагаме на Вашето внимание семантично и граматично тълкуване на чл. 46, ал. 1 и чл. 62 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от г – н Валери Стефанов – професор по История на българската литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Доктор на филологическите науки, преподавател по литература, бивш Декан (1999 – 2007г.) и настоящ член на Факултативния съвет на Факултет „Славянски филологии” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

чл. 9, ал. 1 от Закон за нормативните актове - „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.”

чл. 36 и чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове:            „чл.36, ал.1. Разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно. Отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта.                   ал.2. Чужди думи и изрази се използуват само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български.         чл.37.ал.1. Думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове.                    ал.2. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.                                        .                                                                    ал.3. Съобразно предходната алинея се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.”

Становище на проф. дфн Валери Стефанов, виж ТУК