Отговори на въпроси по повод публикацията във в. Труд от 30.03.2009

По повод публикацията във в. Труд от 30.03.2009 в Нотариалната камара постъпиха няколко въпроса от журналист от БТА, отговорите, на които можете да прочетете по-долу.1. Как бихте коментирали публикация, в която се твърди, че в "средите на нотариалното воинство зрее съпротива срещу включването му в мерките на кабинета срещу прането на пари."?

2. Получили ли сте писмо от зам. главния прокурор Валери Първанов, с което се иска съдействие - нотариусите да предадат данни за всички сделки на недвижими имоти над 500 000 лв. за 2005-2008 г. Какви действия ще предприемете?

3. Нарушава ли се законът за личните данни при предоставянето на справките на лица, които са дознатели и прокурори?

4. Има ли начин сделките за имоти да се обявяват на реални цени пред нотариуса?

1. Отговор на първи въпрос:Категорично мога да заявя, че няма „бунт” или каквато и да е масова и организирана „съпротива” срещу разпореждането на прокуратурата. Вероятно отделни колеги са си позволили по маниера на агитките от стадионите да ангажират и други нотариуси, създавайки чувство за някаква масовост. В Нотариалната камара има постъпило едно писмено несъгласие и няколко колеги устно ме помолиха да направя проучване дали справките не противоречат на ЗЗЛД. Извършването на справките от нотариусите е като изпълнението на данъчните задължения. Законът изисква да си стриктен данъкоплатец, но не вменява задължението да плащаш данъците с удоволствие.

2. Отговор на втори въпрос:Фактите са следните: в страната има 624 нотариуса, от които 100 са регистрирани в последните 3-4 месеца и е нормално да нямат изобщо сделки над 500 000 лв. От останалите 524 нотариуси в камарата са изпратени справки от 369 нотариуси за 6 101 сделки. Голяма част от останалите нотариуси са изпратили справките директно до ВКП или до районните и окръжни прокуратури с оглед по-голяма експедитивност. Всеки колега лично е получил писмо в рамките между 5-8 март, а писмото от прокуратурата беше качено няколко дена преди това на сайта. Огромната част от справките предадохме от Камарата на ВКП на  23 март. До края на миналата седмица са изпратени и останалите справки на нотариусите.Факт е, че нотариусите изпълниха отлично своите задължения, за което трябва да са им благодарни всички държавни органи, които имат отношение към борбата с прането на пари. За сравнение Агенцията по вписванията отказа да направи справките, не защото не иска, а защото технически са щели да са й необходими 6 месеца. Нотариусите показаха още веднъж, че обществото може да разчита на тях, както и че са носители на публична власт. Някои колеги забравят или се правят, че не помнят факта, че въпреки, че в печата им фигурират двете им имена, той е държавен. В решителен момент ние оказахме помощ, загърбвайки личните си ангажименти, не на Доминиканската република, а на българската държава.

3. Отговор на трети въпрос:Във връзка с поставените питания от отделни колеги дали при извършването на справката не се нарушава Законът за защита на личните данни, проведох разговор с Красимир Димитров - член на Комисията за защита на личните данни. Господин Димитров категорично заяви, че в случая не се нарушава ЗЗЛД, поради разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД, който визира, че обработването на лични данни е допустимо, когато те са необходими при упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора. Правомощията на прокуратурата са визирани в Конституцията, ЗСВ, НПК и други нормативни актове, включително ЗННД.  Съгласно ЗННД ( Закон за нотариусите и нотариалната дейност – чл. 28, ал. 3) само при изнасяне на дела и документи от служебния архив на нотариуса се изисква разпореждане на прокурор. Справката по нотариален акт не е изнасяне на документи, а самият нотариален акт е публичен документ. Нотариалните актове са при нотариусите и в службите по вписванията и по съдържанието на тези документи справки правят ежедневно хиляди граждани. Голяма правна неистина е, че справки не може да направи такъв орган, какъвто е прокуратурата. В момента текат промени в Правилника за вписванията и идеята е достъпът до имотния регистър да стане, както в Европа – опосредстван. Свободен достъп трябва да имат държавните органи (прокуратура, полиция, данъчни и др.), нотариуси, адвокати, съдебни изпълнители и с оглед предотвратяване на имотни измами – граждани, които са доказали пред съдията по вписванията, че имат правен интерес. 

4. Отговор на четвърти въпрос:Единственият механизъм, който всеобхватно да гарантира обявяване на реални цени при сделките с недвижими имоти, е създаването на Депозитна каса. Депозитната каса е 100 % държавно учреждение, през която преди да поемат път към съответната банка, парите се проверяват, а нотариусът контролира изпълнението на задълженията към продавача и фиска. Всички други мерки са частични, временни, те служат за отбиване на номера, както се казва. На една неформална вечеря с представителите на ОЛАФ, която проведох като член на Управителния съвет на „Журналисти против корупцията”, ги запознах с идеята за Депозитна каса и те заявиха, че това е една чудесна идея, която ще е проява на истинска, а не формална воля в борбата срещу изпиране на пари. Важно е държавата да създаде действен механизъм за предотвратяване изпирането на пари, а не само да санкционира след като престъплението е вече извършено.   

Димитър ТаневПредседател на Съвета на нотариуситена Нотариалната камара